Jun 25, 2012, 1:00 PM

Нощ

  Poetry » Other
503 0 0

Нощ

 

Нощ красива над мене светлее,

пълна с радост, живот.

Загледана далеч в звездите,

виждам как всички горят.

 

И търся в нощта мощната сила

на този безкраен Всемир,

жажда за радост и сила

да преливат в незнаен предел.

 

Към звездите кристални и светли,

спокойни и чисти като сън,

ръце да протегна пак искам,

да чуя звездния звън.

 

Тази пурпурна нощ озарена,

заляна от толкова звезди,

не е ли това пътят, показан

на нашите стари престари деди?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....