mariqslavova1947
223 results
Искам тази младост да позная,
да я взема с мен да повърви.
Вятър снагата ми да вее,
в свилени коси слънце да гори.
Искам тази младост с цветя да я закича, ...
  554 
Край брега на морето
Безмълвна стоя до морето.
Чувства нежни изпитвам в нощта.
С очи присъхнали се взирам
в далечина да видя светлина. ...
  605 
Лунно сияние
Лунно сияние
кацна на морето.
Вълните потрепнаха,
то затрептя. ...
  599 
Не тъгувай, море
Виждам морето посърнало -
сякаш тъгува за мен.
Вълни тичат забързани,
следват ме като ден. ...
  557 
Когато вятър залюлее
Когато вятър залюлее златна нива
и надалеч гората зашуми,
дъхава природата се слива,
с небето тя трепти. ...
  445 
Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...
  952 
Кой казва
Кой казва, че парещият огън на сърцето
не е по-силен от слънцето горещо?
Кой казва, че очите сини на небето
не са искрени като него? ...
  496 
Не бързай
Не бързай сега да ми говориш,
ела след залез-вечерта.
Не бързай думи да изричаш,
кажи ги, когато съм сама. ...
  492 
Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
  554 
Настроение
Златисто слънце се провря в ръцете ми.
Отново съм светла като ден.
Забързано утро ме повика,
да бъде то с мен. ...
  426 
Всичко е любов
С любов започва всичко.
С вяра започва и денят.
Без любов животът няма смисъл,
смисълът на живота е тя. ...
  526 
В очите ми гориш
В очите ми гориш като светлина,
дъха ми пиеш ненаситно.
Аз с вятъра летя,
а с огъня слова за теб намирам. ...
  563 
Дошли сме на този свят
Дошли сме на този свят еднакво,
но не всички ще си отидем така.
Казват, че пред смъртта сме равни,
но и това не е така. ...
  789 
Не зная
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...
  464 
Кръговрат
И все тъй тромави дните си отиват.
Сменят се годишни времена.
Пролети и есенни минават,
студени зими, топли лета. ...
  514 
Светът се слива
Светът се слива като раздумка,
но ти, човеко, притвори очи.
Мисълта ти невидима прави
по-силна от преди. ...
  617 
Уличен музикант
Свири уличният музикант,
не по ноти пее.
В сърцето му говорят
жалби и несгоди. ...
  433 
Запей ми, циганко
Хайде, циганко, запей ми,
твоята объркваща песен запей!
Очите ти черни, големи
нека да погледнат в мен. ...
  512 
Есента си отива
Слушам как есента ми говори
като силна, помъдряла жена.
Отива си след лятото -
натежала, силна, добра. ...
  536 
Есенна наслада
С ръце, протегнати като есенни листа,
с танца на отминалото вече лято
кацна в мене есента,
златиста като злато. ...
  471 
Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...
  505 
Дочух в тъмнината
Дочух в тъмнината
да пеят песен.
Заслушах се, потрепнах
с нея като есен. ...
  453 
Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга. ...
  494 
В гората
Как приятно е да вървя в гората,
да чувам шума ù нежно как се лей.
Да поседна край рекичката позната,
да чувам птичка как над мене пей. ...
  403 
Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
  493 
Сълзата
Сълзата засъхнала не каза
колко много я боли.
Но ако случайно я забравя,
като съдница ще ме кори. ...
  409 
Едва ли някой
Едва ли някой духа ми ще прекърши
и туй, що го нося в мене като свят.
Годините отминали не жаля,
ще се върнат, зная, само насън. ...
  424 
Топлина за всички
Слънцето изсипа
в моите длани топлината.
Погалих я и стиснах,
а после се засмяхме. ...
  506 
Този свят
Този хубав свят -
богат, обичан и нов,
прекрасен, но понякога лош,
е моят, аз го обичам. ...
  458 
Миг
Колко кратък е човешкият живот,
мъдрост оставя душата.
Като река, отишла толкоз далеч,
като любов пролетен вятър. ...
  448 
И хората са като цветята
И хората са като цветята -
раждат се, цъфтят и прецъфтяват.
Живот оставят с децата,
нищо че после остаряват. ...
  588 
Отплата от времето
Отплата от времето не искам,
дори за хубави неща.
Но в живота виждам
красива светлина. ...
  492 
Ти, време, разбираш
Всеки ден от календара
отхвърлям отминал мой живот.
Като дреха стара
захвърлям надалеч. ...
  445 
Природен закон
С годините косите побеляват.
Мъдростта раздава светлина.
Сянка бледнее в душата,
спомени често се връщат с тъга. ...
  546 
Късно е за обич
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...
  469 
Забързани дни
Един след друг се нижат дните.
Един от друг по-сладникави и по-горчиви.
Понякога ги виждам различни,
като лъчи, приклекнали до мене. ...
  517 
Да можех само
Да можех само сили да намеря
и да се усмихвам на всеки ред,
покой в душата ще намеря,
ще напиша поредния си стих. ...
  519 
Дочух край мене птица
Дочух край мене птица,
моя глас дочу и тя.
Бях за нея непозната,
но тя ме погледна и запя. ...
  484 
Пропуснат миг
Пропуснат миг не ще догоня
в търкулнатия ден.
Мига щастлив
ще побера в мен. ...
  625 
За миг да спра
За миг да спра аз искам,
покоя на вятъра да взема в мен.
Да тръгна, да се върна,
да забравя уморения ми ден. ...
  539 
Random works
: ??:??