Дали нощта е времето,
когато уморените ни чувства спят,
когато, като в тъмен грозд,
сънят налива жизнен сок
във сетивата ни?
Покой ли е нощта?
Или порой от потъмнели страсти,
когато завистлива клевета
забива нож в гърба
на песни и приятелства?
Когато жадните за топлина души се сливат
в един откраднат миг със вечността,
опиват се с любовно вино
и се откриват мълчаливо –
не е ли откровение нощта?
Когато раболепни трубадури свирят
със издути бузи и изпразнени сърца,
а забравени момичета изгарят със сълзите си
несподелените легла –
дали не е страдание нощта?
© Ангел Веселинов All rights reserved.