15.07.2009 г., 0:37

Нощ

745 0 4

 

 

Дали нощта е времето,

когато уморените ни чувства спят,

когато, като в тъмен грозд,

сънят налива жизнен сок

във сетивата ни?

 

Покой ли е нощта?

Или порой от потъмнели страсти,

когато завистлива клевета

забива нож в гърба

на песни и приятелства?

 

Когато жадните за топлина души се сливат

в един откраднат миг със вечността,

опиват се с любовно вино

и се откриват мълчаливо –

не е ли откровение нощта?

 

Когато раболепни трубадури свирят

със издути бузи и изпразнени сърца,

а забравени момичета изгарят със сълзите си

несподелените легла –

дали не е страдание нощта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това е много хубаво!
  • ...раболепни трубадури свирят

    със издути бузи и изпразнени сърца...
    Тъжно, но факт.
  • Не само съдържанието.
    И звученето на стиха е прекрасно, Ангел.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти за този стих,Ачо! Поздавления!!!
    ...нощта не е само за влюбените,които бързат да я споделят.
    Нощта е и за разлюбените-те няма да я наранят.
    В тъмната И дреха всички скриват лица,усмивки и сълзи
    и щом в съня утеха всеки тихичко намира,то значи Бог над всеки бди...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...