Нощен мираж
Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб,
когато знам, че всичко е измама -
в сърцето ти не тлее огън, само лед,
в душата ти и капка обич за мен няма!
Защо тогава протягаш очакващи ръце,
аз знам, че те са безчувствено студени -
и щом веднъж докоснат моето сърце
ще се отдръпнат от топлината уморени.
Защото ти не можеш да обичаш,
душата ти е зейнала пустинна яма.
Поглеждаш ме, с очи в любов се вричаш,
но и двамата знаем, че това е само лъжа няма.
В мига, в който към теб аз тръгна,
ти ще ми обърнеш гръб, отстъпвайки бързо назад...
Тогава дори света с любов да обгърна,
ти никога не ще се върнеш отново в този град...
Но въпреки всичко пристъпвам смело към теб...
Ти тръгваш мигом - чужд на мен и на света -
вървиш по своята пътека от прозрачен лед...
И нощта отново ме обгръща в своя тежък плащ
от бездушна самота!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
