venus
155 results
Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени, ...
  691 
Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...
  624 
Хапнах
от гозбата ви
и ми загорча...
Защо cте ги подправили така
тези стихове ...
  625 
Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки, ...
  798  11 
Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко ...
  639 
Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си", ...
  1070 
Може би?
"Може би"
е измислена фраза
от някой слаб,
от някой страхлив. ...
  790  10 
Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха ...
  758 
Сънувах
свобода,
докато в окови се гърчех.
Откъснах
малко парче от страстта ...
  698 
Стръкче бяло и безшумно -
шепа тишина безмълвна...
Стръкче малко и танцуващо -
вятъра със устни то целуващо...
Стръкче крехко и високо - ...
  697 
Отворих се,
за да погледна отвътре -
Загубих се
из хиляди клетки тъга...
Човешкото тяло е мухлясала плът, ...
  648 
Думите понякога са “нищо”,
но често пъти те градират до “Привличане”…
И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,
утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)
Поглеждаш през прозореца от чувства – ...
  861 
Овъглиха се очите ми от взиране
по пепелта на минали желания.
Остави ме без дъх - без място за умиране
едно-едничко първо и последно твое обещание:
Да върнеш времето в ръцете ми... ...
  946  14 
Загубих сянка
и шепот,
и зов...
аз тръгвам към търсене диво.
... Какво ще намеря под зимен покров - ...
  746 
Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли, ...
  634 
Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено ...
  924  12 
Аз знам, че някъде ме чакат -
но ти ли си - това не знам...
Аз знам, че някъде ме искат -
но на теб от себе си колко да дам?
Мери ли се в думи тишината ...
  863  11 
Кога започнахме да избледняваме
така
като оставени на слънце фотографии.
Нима от силата на любовта ни
родиха се последните акорди ...
  775  11 
Загуби ли
последната си
сянка?
Отключи ли
поредната ...
  805  11 
Гръм и мълнии душата ми раздират,
буря зла във мен бушува
и ръце от огън в хладен дъжд утеха дирят,
бурни пориви във мислите нахлуват.
Неспокойна е душата ми творяща, ...
  633 
Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер, ...
  680 
Звук
от тишина в мъглата.
Чувам твоите шепоти.
До мен усещам твоите трепети.
Звук ...
  828  13 
Смелост -
иска се в сърцето,
а пътят е винаги честен.
Прелест -
са думите в морето - ...
  769 
Защото децата ни го заслужават!!!
Продавам надежда -
за капка непокорство.
Продавам надежда -
за глътка милосърдие. ...
  871 
Жива любов
Докато музиката умира...
вечер
се раждат мечти.
Докато денят бавно замира... ...
  888 
Научих се да мразя силно,
докато обичах
някой ден...
Намразих чувствата, от липса опарени.
Намразих и себе си в мрак вледенен. ...
  813  13 
Удавих се
във тиня -
за да живея пак.
(Но по-красиво)
Ударих се, ...
  708  11 
Синьо -
морска пепел в шепа бяла.
Дивно -
влажен шепот в мисъл вяла.
Капки нежна синева. ...
  684 
Загубих се в пътеките дъждовни
и вятърно почуках на капчука -
отекна тишина...
Така във мен родиха се капки неволни
и спусна се водопад за разтуха - ...
  1002  19 
Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим ...
  910 
Kървиш...
Кървиш във мен до безусловност.
Не искам да те имам.
Не искам да те губя.
Аз знам, че губим само, когато притежаваме. ...
  742  10 
загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...
  830  17 
Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...
  795  10 
Лунна сестро, събуди ме
от собствената ми човешка нищета,
аз не съм вълшебно биле,
дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...
Лунна сестро, погледни ме, ...
  738 
От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?", ...
  728 
Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
  670 
Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...
  805  15 
Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата, ...
  633 
~
Сънувах,
че приличам на Венера...
Сънувах,
че раздавам самота. ...
  1243 
Събудих се
- вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
напуснала бе отдавна града... ...
  563 
Random works
: ??:??