venus (Вечерница или Зорница)

Стихийно 🇧🇬

Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени, ...

venus

Poetry

2011-12-26T01:33:44+02:00 1.2K 5

Мога... но не мога 🇧🇬

Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...

venus

Poetry

2011-09-27T18:47:17+03:00 1.1K 5

Пресолена гозба 🇧🇬

Хапнах
от гозбата ви
и ми загорча...
Защо cте ги подправили така
тези стихове ...

venus

Poetry » Other

2011-04-27T22:43:57+03:00 1.1K 1

Зимна милувка 🇧🇬

Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки, ...

venus

Poetry

2011-01-19T00:18:00+02:00 1.3K 11

Есенно 🇧🇬

Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко ...

venus

Poetry

2010-11-24T21:09:57+02:00 1.1K 5

Далечно твоя 🇧🇬

Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си", ...

venus

Poetry » Love

2010-03-06T23:57:26+02:00 1.6K 9

Може би? 🇧🇬

Може би?
"Може би"
е измислена фраза
от някой слаб,
от някой страхлив. ...

venus

Poetry » Other

2010-01-09T15:52:29+02:00 1.3K 10

Примирие с борбата 🇧🇬

Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха ...

venus

Poetry

2009-07-15T15:51:45+03:00 1.2K 7

Когато сънувам наяве 🇧🇬

Сънувах
свобода,
докато в окови се гърчех.
Откъснах
малко парче от страстта ...

venus

Poetry

2009-06-25T21:34:00+03:00 1.1K 3

Стръкче Живот 🇧🇬

Стръкче бяло и безшумно -
шепа тишина безмълвна...
Стръкче малко и танцуващо -
вятъра със устни то целуващо...
Стръкче крехко и високо - ...

venus

Poetry

2009-06-03T17:31:29+03:00 1.1K 6

Поглед отвътре 🇧🇬

Отворих се,
за да погледна отвътре -
Загубих се
из хиляди клетки тъга...
Човешкото тяло е мухлясала плът, ...

venus

Poetry

2009-05-19T20:18:04+03:00 1.1K 4

Тъга по думите 🇧🇬

Думите понякога са “нищо”,
но често пъти те градират до “Привличане”…
И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,
утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)
Поглеждаш през прозореца от чувства – ...

venus

Poetry

2009-03-29T19:23:59+03:00 1.3K 8

По следите... само пепел 🇧🇬

Овъглиха се очите ми от взиране
по пепелта на минали желания.
Остави ме без дъх - без място за умиране
едно-едничко първо и последно твое обещание:
Да върнеш времето в ръцете ми... ...

venus

Poetry

2009-01-08T15:07:54+02:00 1.4K 14

Признание 🇧🇬

Загубих сянка
и шепот,
и зов...
аз тръгвам към търсене диво.
... Какво ще намеря под зимен покров - ...

venus

Poetry » Love

2008-12-21T14:21:58+02:00 1.2K 6

Великата Апатия 🇧🇬

Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли, ...

venus

Poetry

2008-12-09T20:04:08+02:00 1.1K 7

Студено преглъщане 🇧🇬

Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-09-28T21:42:50+03:00 1.4K 12

Жива магия 🇧🇬

Аз знам, че някъде ме чакат -
но ти ли си - това не знам...
Аз знам, че някъде ме искат -
но на теб от себе си колко да дам?
Мери ли се в думи тишината ...

venus

Poetry

2008-09-07T15:06:25+03:00 1.3K 11

Солени от чувства 🇧🇬

Кога започнахме да избледняваме
така
като оставени на слънце фотографии.
Нима от силата на любовта ни
родиха се последните акорди ...

venus

Poetry

2008-06-20T07:06:42+03:00 1.2K 11

Стига ли... 🇧🇬

Загуби ли
последната си
сянка?
Отключи ли
поредната ...

venus

Poetry

2008-06-18T07:25:27+03:00 1.3K 11

Огън в леда 🇧🇬

Гръм и мълнии душата ми раздират,
буря зла във мен бушува
и ръце от огън в хладен дъжд утеха дирят,
бурни пориви във мислите нахлуват.
Неспокойна е душата ми творяща, ...

venus

Poetry

2008-06-15T11:28:31+03:00 1.1K 5

Отровно… 🇧🇬

Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер, ...

venus

Poetry » Love

2008-06-08T19:19:50+03:00 1.1K 6

Звуци 🇧🇬

Звук
от тишина в мъглата.
Чувам твоите шепоти.
До мен усещам твоите трепети.
Звук ...

venus

Poetry » Love

2008-06-06T07:26:59+03:00 1.3K 13

Разходка из... България 🇧🇬

Смелост -
иска се в сърцето,
а пътят е винаги честен.
Прелест -
са думите в морето - ...

venus

Poetry » Odes and poems

2008-06-03T15:13:28+03:00 1.2K 2

Продавам... 🇧🇬

Защото децата ни го заслужават!!!
Продавам надежда -
за капка непокорство.
Продавам надежда -
за глътка милосърдие. ...

venus

Poetry » For children

2008-06-01T21:21:50+03:00 1.4K 6

Жива любов 🇧🇬

Жива любов
Докато музиката умира...
вечер
се раждат мечти.
Докато денят бавно замира... ...

venus

Poetry » Love

2008-05-31T18:18:47+03:00 1.4K 7

Дом за птици 🇧🇬

Научих се да мразя силно,
докато обичах
някой ден...
Намразих чувствата, от липса опарени.
Намразих и себе си в мрак вледенен. ...

venus

Poetry

2008-05-20T08:45:28+03:00 1.3K 13

Начало... след край 🇧🇬

Удавих се
във тиня -
за да живея пак.
(Но по-красиво)
Ударих се, ...

venus

Poetry

2008-05-17T23:13:58+03:00 1.2K 11

възприятия... 🇧🇬

Синьо -
морска пепел в шепа бяла.
Дивно -
влажен шепот в мисъл вяла.
Капки нежна синева. ...

venus

Poetry » Odes and poems

2008-05-11T08:01:14+03:00 1.1K 7

Venus 🇧🇬

Загубих се в пътеките дъждовни
и вятърно почуках на капчука -
отекна тишина...
Така във мен родиха се капки неволни
и спусна се водопад за разтуха - ...

venus

Poetry

2008-05-07T17:49:46+03:00 1.5K 19

Човеко - маратония 🇧🇬

Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим ...

venus

Poetry » Parody

2008-05-03T14:43:22+03:00 1.4K 8

Кървиш... (като Залез) 🇧🇬

Kървиш...
Кървиш във мен до безусловност.
Не искам да те имам.
Не искам да те губя.
Аз знам, че губим само, когато притежаваме. ...

venus

Poetry » Love

2008-04-29T21:42:58+03:00 1.2K 10

Mонолог с Морето 🇧🇬

загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-04-27T22:15:20+03:00 1.3K 17

Което е – Е 🇧🇬

Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-04-24T22:53:09+03:00 1.3K 10

Лунна... 🇧🇬

Лунна сестро, събуди ме
от собствената ми човешка нищета,
аз не съм вълшебно биле,
дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...
Лунна сестро, погледни ме, ...

venus

Poetry

2008-04-20T18:51:04+03:00 1.2K 9

остаряла… 🇧🇬

От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?", ...

venus

Poetry

2008-04-18T00:13:32+03:00 1.2K 7

Кръгът 🇧🇬

Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...

venus

Poetry » Philosophical

2008-04-10T14:24:33+03:00 1.1K 9

Oбичане - отречено! 🇧🇬

Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...

venus

Poetry » Other

2008-04-04T09:30:43+03:00 1.3K 15

Над дъгата 🇧🇬

Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата, ...

venus

Poetry

2008-04-02T20:24:26+03:00 1.1K 9

В косите на Венера 🇧🇬

~
Сънувах,
че приличам на Венера...
Сънувах,
че раздавам самота. ...

venus

Poetry

2008-04-01T23:22:27+03:00 2K 9

Открадната Муза 🇧🇬

Събудих се
- вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
напуснала бе отдавна града... ...

venus

Poetry

2008-03-31T13:58:35+03:00 1K 7