venus
155 results
Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени, ...
  799 
Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...
  740 
Хапнах
от гозбата ви
и ми загорча...
Защо cте ги подправили така
тези стихове ...
  716 
Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки, ...
  913  11 
Забравям есенно да питам
какво ми носи пак нощта.
Отронен лист... преглътнати думи,
а ти ме гледаш в очакване и тишина...
Искам да погледна надълбоко ...
  737 
Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си", ...
  1177 
Може би?
"Може би"
е измислена фраза
от някой слаб,
от някой страхлив. ...
  905  10 
Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха ...
  878 
Сънувах
свобода,
докато в окови се гърчех.
Откъснах
малко парче от страстта ...
  800 
Стръкче бяло и безшумно -
шепа тишина безмълвна...
Стръкче малко и танцуващо -
вятъра със устни то целуващо...
Стръкче крехко и високо - ...
  793 
Отворих се,
за да погледна отвътре -
Загубих се
из хиляди клетки тъга...
Човешкото тяло е мухлясала плът, ...
  767 
Думите понякога са “нищо”,
но често пъти те градират до “Привличане”…
И думата, която днес ти напук не чуваш хищно,
утре се превръща в твое неотлъчно сричане :)
Поглеждаш през прозореца от чувства – ...
  958 
Овъглиха се очите ми от взиране
по пепелта на минали желания.
Остави ме без дъх - без място за умиране
едно-едничко първо и последно твое обещание:
Да върнеш времето в ръцете ми... ...
  1071  14 
Загубих сянка
и шепот,
и зов...
аз тръгвам към търсене диво.
... Какво ще намеря под зимен покров - ...
  843 
Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли, ...
  744 
Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено ...
  1030  12 
Аз знам, че някъде ме чакат -
но ти ли си - това не знам...
Аз знам, че някъде ме искат -
но на теб от себе си колко да дам?
Мери ли се в думи тишината ...
  958  11 
Кога започнахме да избледняваме
така
като оставени на слънце фотографии.
Нима от силата на любовта ни
родиха се последните акорди ...
  867  11 
Загуби ли
последната си
сянка?
Отключи ли
поредната ...
  906  11 
Гръм и мълнии душата ми раздират,
буря зла във мен бушува
и ръце от огън в хладен дъжд утеха дирят,
бурни пориви във мислите нахлуват.
Неспокойна е душата ми творяща, ...
  744 
Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер, ...
  767 
Звук
от тишина в мъглата.
Чувам твоите шепоти.
До мен усещам твоите трепети.
Звук ...
  926  13 
Смелост -
иска се в сърцето,
а пътят е винаги честен.
Прелест -
са думите в морето - ...
  867 
Защото децата ни го заслужават!!!
Продавам надежда -
за капка непокорство.
Продавам надежда -
за глътка милосърдие. ...
  1000 
Жива любов
Докато музиката умира...
вечер
се раждат мечти.
Докато денят бавно замира... ...
  1003 
Научих се да мразя силно,
докато обичах
някой ден...
Намразих чувствата, от липса опарени.
Намразих и себе си в мрак вледенен. ...
  929  13 
Удавих се
във тиня -
за да живея пак.
(Но по-красиво)
Ударих се, ...
  820  11 
Синьо -
морска пепел в шепа бяла.
Дивно -
влажен шепот в мисъл вяла.
Капки нежна синева. ...
  780 
Загубих се в пътеките дъждовни
и вятърно почуках на капчука -
отекна тишина...
Така във мен родиха се капки неволни
и спусна се водопад за разтуха - ...
  1097  19 
Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим ...
  1041 
Kървиш...
Кървиш във мен до безусловност.
Не искам да те имам.
Не искам да те губя.
Аз знам, че губим само, когато притежаваме. ...
  831  10 
загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...
  921  17 
Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...
  914  10 
Лунна сестро, събуди ме
от собствената ми човешка нищета,
аз не съм вълшебно биле,
дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...
Лунна сестро, погледни ме, ...
  836 
От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?", ...
  841 
Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
  778 
Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...
  935  15 
Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата, ...
  746 
~
Сънувах,
че приличам на Венера...
Сънувах,
че раздавам самота. ...
  1550 
Събудих се
- вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
напуснала бе отдавна града... ...
  664 
Random works
: ??:??