Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки.
Сред плетеница от въпроси, стрелките кадифено спят,
а по перваза ми светлеещ се прокрадва сянка бродеща.
От болка в мен не съмва! Няма го денят!
© Даниела All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
