Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки.
Сред плетеница от въпроси, стрелките кадифено спят,
а по перваза ми светлеещ се прокрадва сянка бродеща.
От болка в мен не съмва! Няма го денят!