Нощна мъгла

Dark`Crimson (Борислав Иванов)
38 13

Apr 10, 2005, 7:55 PM

Poetry

792 0 0

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят.
Пълзиш нагоре по хълма, думите съзнанието разпарят
сякаш музика са, мелодично - "Смачквайки сърцето твое във ответ".
Такава е човечността - на всеки да отвръща със стар като света завет.

Устрем страшен, хора - погледи, пълни със уплаха не пищят.
Подминаваш ги уверено, насреща железните машини ти крещят.
Един взор остава секунди - вечност в теб като пирон забит.
Гневен, злобен той е само, за да заличи своя страх скрит
земния живот, да не изгуби и мръсна, подла гордост брани,
а не разбира, че не струват всички тези усилия. Душата ми без рани.
Очните му ябълки планираш да извадиш, изядеш ги извратено.
Тогаз приятелите му не ще те пипнат несъмнено.

Отминаваш...не след дълго сред въздушната илюзия забравяш,
не мислиш да похабиш утринта. Твоята звезда ти липсва - изгаряш.
Прибираш се щастлив, запомнил нейните екстази, а глупакът в топлата си къща,
оставил твоя дом в ръцете на студа, врата желязна. Благодаря - да ви се връща!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.