НОЩНА ПЕСНИЧКА

Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –

закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.

Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.

И сигурно ще ме намерят –

размазан на асфалта труп.

Линейката ще ме откара, патрулката ще изфиряса,

зяпачите ще си отидат да си налеят по едно.

И проститутката ще седне без мен на празната си маса,

а булевардът ще изпрати в дъжда

последното "Renault".

Тогава над града ще падне лъч от космическата мисъл,

че креем като крехки свещи във шепи, плувнали от пот.

О, Господи, какво съм сторил, че с мен така разпореди се? –

понеже не живяхме днеска,

да вярвам в бъдния живот?

Да се надявам, че накрая дори във Рая ще ме пуснат,

нарамил в пътната торбичка кесия с шепа родна пръст.

И обяснявам на ченгето, че тази кръв по мойте устни

не е на мама и на тати,

а от пресветлия Ти Кръст.

Бълхясал помияр се готви със мен богато да замези.

От спалните жени пригласят на воя му в менте екстаз.

А аз лежа на булеварда – и чакам, Господи, да слезеш.

Защото – ако ти не слезеш,

ще се кача при тебе аз!