НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят –
размазан на асфалта труп.
Линейката ще ме откара, патрулката ще изфиряса,
зяпачите ще си отидат да си налеят по едно.
И проститутката ще седне без мен на празната си маса,
а булевардът ще изпрати в дъжда
последното "Renault".
Тогава над града ще падне лъч от космическата мисъл,
че креем като крехки свещи във шепи, плувнали от пот.
О, Господи, какво съм сторил, че с мен така разпореди се? –
понеже не живяхме днеска,
да вярвам в бъдния живот?
Да се надявам, че накрая дори във Рая ще ме пуснат,
нарамил в пътната торбичка кесия с шепа родна пръст.
И обяснявам на ченгето, че тази кръв по мойте устни
не е на мама и на тати,
а от пресветлия Ти Кръст.
Бълхясал помияр се готви със мен богато да замези.
От спалните жени пригласят на воя му в менте екстаз.
А аз лежа на булеварда – и чакам, Господи, да слезеш.
Защото – ако ти не слезеш,
ще се кача при тебе аз!
© Валери Станков Всички права запазени
Бълхясал помияр се готви със мен богато да замези.
От спалните жени пригласят на воя му в менте екстаз.
А аз лежа на булеварда – и чакам, Господи, да слезеш.
Защото – ако ти не слезеш,
ще се кача при тебе аз!