Senni (Силвия)
162 1968
Dec 18, 2007, 9:18 AM

Нощно дихание 

  Poetry » Phylosophy
2429 0 23

Когато слънцето залязва уморено,

денят изстива, а нощта смирено

очаква своя час, за да излезе

и в следващите часове тя да навлезе.

 

 

Тогава сякаш времето изтича,

отблъсква ме и сякаш ме отрича,

не иска нежно да ме приласкае,

с крила от ведрост да ме обладае.

 

 

И в тези часове душата стене,

оплитайки се пада на колене,

за прошка моли, за сребристите покои,

за живата вода и здравите устои.

 

 

И в скитница превръща се самотна,

и тази участ тъжна, доживотна,

тежи, като стоманен меч разсича,

в борбата с него силата изтича...

 

 

Но, съмва вече... Всичко се пробужда...

Духът ми лошото и пошлото прокужда,

за да приеме сляпо светлината,

душите ни да стопли... не - телата.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??