Нощното пиянство
Дните всички си приличат.
С грижи всички ме обличат.
Сутрин, обяд и вечеря...
Аз от туй какво печеля?
Бягат дните календарни -
талантливи и бездарни.
Залезите мен ме кефят,
че в душата те ми светят.
Вечерите те ми дават
и в сърцето ми остават.
А нощта е мойта нива.
Дневния ми прах измива
и ми дава тя крилете
да летя във световете -
мойте гари на мечтите.
Там почиват ми петите...
Там аз цяла нощ пиянствам
и с години постоянствам.
Сам си пия греховете
трупани във стиховете.
© Никола Апостолов All rights reserved.
