Нощта
Нощта
Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.
Бе се свила страхливо във тъмното
и по детски се мъчеше да пропълзи
до леглото, преди да е съмнало.
Като камък в гръдта ù тежеше страхът,
че ще срещне зората изстинала.
И се беше отдала до край на грехът,
който криеше в себе си минало.
Бе наясно. Когато си тръгне денят,
ще се върне, красива и хищница.
Тя е тъмната същност на белия свят.
Услужлива сестра. И орисница.
Но сега си отиваше. Нямаше как.
Предстоеше ù сън за завръщане.
Светлината износваше в себе си мрак.
Пак се се раждаше нощ... Но не същата.
© Александър Калчев All rights reserved.
