Нощта е приказна и пак е лято.
Вълните галят нашите тела.
Звезди разпръснати небесно ято
и кротък вятър носи чудеса.
Прегърнати танцуваме в водата
и целите сме капки светлина.
Замаяни с копнеж за свободата.
Целувам нежно твоята ръка.
И сякаш Космосът врати разтваря.
Щастливи сме от тази тишина,
а голотата ни стени събаря.
Отпивам с устни чиста любовта.
Нощта е приказна и пак е лято...
© Гедеон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
