Носи си кръста!
Носи си твоя кръст... не моя,
че моят ще ти натежи,
пропит от не една неволя,
скован е от отровните стрели,
от хищнически материал издялан,
от хорска болка призори,
от рани знойни и незаздравяли,
от хиляди откраднати беди.
Носи си твоя кръст... не моя,
че във живота всеки има роля,
която трябва да играе,
без разумът да я обсебва и вещае.
И някъде на хълма за разплата,
душите се събират покорени,
от трепет на космическа отплата,
замлъкват в миг, погубени и онемели.
Носи си твоя кръст... не моя,
че моят черен е, а черното е трудно,
ранява и изяжда сетивата,
че черното от егото пробудено,
ранява всеки и върви прокудено.
Носи си твоя кръст... не моя,
това не ми отнемай, остави го,
земята не потъпквай със пороя,
от думи и изстреляни куршуми...
Носи си твоя кръст... не моя...
© Силвия All rights reserved.
