Носталгично
Дъждът изтича с босите си стъпала
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи
огледаха се в тъжните зеници,
изгря дъга зад бягащи мъгли,
душата ми запърха като птица.
Последвах тичащия дъжд
през морните поля налели зърно,
помолих вятъра поне веднъж
да ми даде крилете си, за да се върна
там дето първа глътка въздух си поех
и раснах сред дървета и поляни,
дето тревите галеха ми босите нозе
и сплитах слънцето в косите сутрин рано.
Там дето първи трепети сърцето ми позна,
а любовта в душата ми разцъфна (нежно цвете)...
Върни ме, вятърко, със сребърните си крила.
Върни ме там, за да намеря себе си...
(Снимката
не е моя!)
© Биляна Битолска All rights reserved.
