Apr 18, 2009, 8:25 PM

Носталгия

  Poetry
1.1K 0 0

  Носталгия

Кораво е мъжкото сърце,
силна е човешката душа,
но потрепват яките ръце,
отправени към родната земя!

И спомени изгарят гърдите,
влажнеят мъжки очи
и сливат се бавно сълзите,
тежките мъжки сълзи!

И пулсира бързо сърцето,
кръвта напира, кипи
и потрепват устните, лицето -
ти знаеш ли колко боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитьр Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...