Носталгия
Седя на брега
и гледам морето,
разказвам му приказка стара,
за малко момиче
със черни очи,
в ръце с любима китара.
Родено с любов,
живяло щастливо
със своите мама и татко.
Вечер, преди да заспи,
разказвали приказки сладки.
Сутрин, щом слънце изгрее,
целували свойта принцеса.
А тате, с любов и шеги,
косите и в плитчици сресвал.
Минало време,
момичето малко
е вече голяма жена.
Но тате го няма,
и мама я няма -
очите и пълни с тъга.
Животът, от приказка
стана реалност
с проблеми и грижи безкрай.
Китарата стара
със прах е покрита,
ръждиви са струните май!
Седя на брега
и гледам морето.
Разказах му приказка стара.
А то си стои
и тихо нашепва,
че аз съм момичето бяло.
и гледам морето,
разказвам му приказка стара,
за малко момиче
със черни очи,
в ръце с любима китара.
Родено с любов,
живяло щастливо
със своите мама и татко.
Вечер, преди да заспи,
разказвали приказки сладки.
Сутрин, щом слънце изгрее,
целували свойта принцеса.
А тате, с любов и шеги,
косите и в плитчици сресвал.
Минало време,
момичето малко
е вече голяма жена.
Но тате го няма,
и мама я няма -
очите и пълни с тъга.
Животът, от приказка
стана реалност
с проблеми и грижи безкрай.
Китарата стара
със прах е покрита,
ръждиви са струните май!
Седя на брега
и гледам морето.
Разказах му приказка стара.
А то си стои
и тихо нашепва,
че аз съм момичето бяло.
© Валка All rights reserved.
