smile1 (Валка)
449 4642
Nov 19, 2008, 1:16 PM

Носталгия 

  Poetry » Other
643 0 20
Седя на брега
и гледам морето,
разказвам му приказка стара,
за малко момиче
със черни очи,
в ръце с любима китара.
Родено с любов,
живяло щастливо
със своите мама и татко.
Вечер, преди да заспи,
разказвали приказки сладки.
Сутрин, щом слънце изгрее,
целували свойта принцеса.
А тате, с любов и шеги,
косите и в плитчици сресвал.
Минало време,
момичето малко
е вече голяма жена.
Но тате го няма,
и мама я няма -
очите и пълни с тъга.
Животът, от приказка
стана реалност
с проблеми и грижи безкрай.
Китарата стара
със прах е покрита,
ръждиви са струните май!
Седя на брега
и гледам морето.
Разказах му приказка стара.
А то си стои
и тихо нашепва,
че аз съм момичето бяло.

© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Дими!
  • Тъжно,но това е една красива тъга и едно прекрасно изпълнение!!!
  • Благодаря вранке!Само се връщам назад,в спомените!
  • Не тъгувай Вал!Не ти отива!Ти си китара...звучна!
    С обич!
  • SOOOOOOS благодаря ти!Аз съм щастливка,че съм имала такова детство и такива прекрасни родители!
  • Пренесе ме във друго време - времето на детските приказки, в друг свят света на романтичните души. Човек има нужда чрез романтиката да събуди детското в себе си и да се почувства неподправено по детски "щастлив в елегичното си настроение" във своите спомени - дори и да са тъжни те. Да намери подкрепа .... някъде и от нещо!!! Поздрав
  • Таничка и аз те прегръщам!
    Мадлен,когато кажеш-идвам!Трябва да се съберем!Много сме,талантливи сме...и добрички!
    Благодаря ти Влади!
    Веси,знаеш,че чакам!!!
    Антоан,радвам се,че ти хареса!
    Ивана,щастлива съм,че си тук!
  • Красива е приказката-спомен...
    Поздрав!
  • Валка, мисли си отсега къде ще ме водиш като дойда. Ще доведа един виртуозен китарист. Аз не искам, ама той е непреклонен. Казва, че не ни вярвал - все тройки сме търсели, та затова щял да ни улесни
  • "Далече бодро свети фарът, разтваря моят град врата и с кораба се връщам с радост, обходил по море света... Град Варна, град ти мой прекрасен..." Валка, припявам за теб тази песен , от твоята младост...Дерзай и твори! Радвай сърцата ни! Поздрави!
  • Валка, ела да се разходим по Станчевата алея. Да си спомним за Галата, Карантината и хубавото мостче с кулата, където се срещахме с приятели.Вземи и китарата, може да спрем при някоя буна, да посвирим и попеем...Целувам те!
  • Бяла си, душата ти е бяла!
    Прегръщам те!
  • Нормално е да се връщаме назад,защо се натъжавате?Това са прекрасни спомени.Не исках да ви подейства така!Обичам ви и не искам да се натъжавате!Благодаря ви!
  • ех...как ме натъжи и ти... а уж си усмивчица...с обич.
  • Тъжно...
  • Просълзи ме усмивчице!
    Мнго силен и въздействащ стих!
  • Гушкам те...
  • Разплака ме, миличка! Страхотен стих!
  • Гледам в бялото Батко,но това са хубави спомени.От време на време трябва да се връщаме назад.
    Благодаря ти!
  • Валка, не ме натъжавай. И у дома има една такава китара. И мама. Бори се с всички сили за тържеството на бялото. А с черните щрихи някак ще я подреждаме.
Random works
: ??:??