Нова
Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните.
Борове припират снага в ума ми и тичат с вятъра.
Катеря планини и вещая скокове.
Скокове през пропастта ти ме теглят.
Падам долу в ниското.
Отърсвам се в корена си, коленичила пред прага му.
Подаваш клоните си и издърпваш ме в бъдното.
В моето утре.
В залеза на дните светя пак нова.
Калина Серкеджиева
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
