KalinaSerkedjieva (Kalina Serkedjieva)
15 36
8.06.2023 г., 14:44 ч.

Нова 

  Поезия » Философска
260 1 2

Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните.
Борове припират снага в ума ми и тичат с вятъра.
Катеря планини и вещая скокове.
Скокове през пропастта ти ме теглят.
Падам долу в ниското.
Отърсвам се в корена си, коленичила пред прага му.
Подаваш клоните си и издърпваш ме в бъдното.
В моето утре.
В залеза на дните светя пак нова.

 

Калина Серкеджиева

© Kalina Serkedjieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миг 31, много се радвам, че ти хареса!
  • Омайна импресия е щурото ти необятно съзнание ! Обожавам поезия в проза ! Благодаря!
Предложения
: ??:??