НОВА МОЛИТВА
НОВА МОЛИТВА
Телата гърчат се
ранени, голи.
Кучетата ръфат,
кучките бесуват,
прегърнати със дявола
и кискат се,
познали себе си,
Не, те са влюбени!
За да живеят,
трябва кръв,
кръв и сол
във раните!
Приятелю
от нощните гуляи,
дай солта!
Ти знаеш как,
ти помниш
Белене!
Знам не си забравил!
Дай солта!
Тази рана,
не е достатъчно
дълбока,
Разтвори я още!
Не така!
Със ноктите!
И ритай
здраво,
тялото
е още цяло
Не, не е умряло!
Давай!
Тази кръв
не стига,
личи,
че е човек!
Ритай!
Слаб си!
Не така!
Най-после...
Сега добре,
След душата
вече няма и
главата
само кръв,
пихтия...
Вече няма го...
Очите няма ги
за да ни виждат
и ушите-
да ни чуват,
няма я устата-
да говори.
Най-после
замълча -
завинаги.
Хей, ти нещастнико,
хвърли го
на прасетата,
че после тебе
същото те чака
Не трябва
да остане
нито кост!!!
Eла, любима,
да гуляем!
Да пием вино-кръв
и да ядем
пържола
от онова прасе,
ама да е
малко по-така,
със кръв
и ал’англе!
Прости ми, майко!!!
Господи,
аз моля те
дай ми сили
тука да умра.
Не искам
да се връщам там,
където ТЕ
все още
сипват сол
във раните
и любят се
със дявола!
Прости ми, майко!!!
28.11.2006г.
© Даша All rights reserved.
