Нова стража
Не може да изчезне без намеса,
не може да се спре и да се скрие.
Аз може би съм малка поетеса,
но искам в теб тъгата да открия
и искам да я сгъна на фуния;
да стисна силно лошите ù пръсти;
устата ù зловонна да измия
и да я изповядам и покръстя.
Тогава, знам, и тя ще се разкае,
от стария живот ще се откаже,
от ада си ще се премести в рая,
а ти ще имаш даже нова стража.
© Владислава Генова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
