Ще се срещнем пак,
когато хиляди луни
под звезден похлупак
огреят новите души
и светлината на деня
надвие мрака на нощта,
и лед и огън се докоснат,
и заструи кристален водопад
от чувства чисти, ярки!
Тела, танцуващи в ефира,
сърца, туптящи в ритъма
на дишащи планети,
ръце в екстаз протегнати
и с пръсти недокоснати.
© Красимира Марулевска All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
