Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам,
но те са още като схема.
Да ходят, цвят и миризма,
каквато трябва да поемат.
Мисли за друго, мой човек.
Недей ти - аз да се тревожа.
Та като зрели плодове
на масата ти да ги сложа.
© Райчо Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
