Искрата в погледа я няма.
Къде изгуби се безследно?
Къде отиде любовта голяма?
А вярвахме във нея до последно.
Мълчим нещастни и виновни.
Боли, но няма думи за това,
Което разрушихме от основи.
Изгубихме ли вече любовта?
Отиде си с годината и тя.
Мълчим, но късно е за всичко.
Мълчиш, мълча и ето – отлетя!
Изгубихме ли важното Едничко?
© Галя Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
