Искрата в погледа я няма.
Къде изгуби се безследно?
Къде отиде любовта голяма?
А вярвахме във нея до последно.
Мълчим нещастни и виновни.
Боли, но няма думи за това,
Което разрушихме от основи.
Изгубихме ли вече любовта?
Отиде си с годината и тя.
Мълчим, но късно е за всичко.
Мълчиш, мълча и ето – отлетя!
Изгубихме ли важното Едничко?
© Галя Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
