По пътеката
вървим
и някога
ще стигнем края.
Някои от нас
към към Ада,
други се запътили
към Рая.
Не трябва
да тъжиш,
ако тръгваш
към Небето,
към Ада ли си,
пак добре -
ще си с приятели
в Небитието.
Сега и тук
бъди щастлив,
не плачи,
когато слънцето залезе,
защото
със сълзи в очите
не можеш
да се радваш на звездите.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
