Някакви си мисли...
По пътеката
вървим
и някога
ще стигнем края.
Някои от нас
към към Ада,
други се запътили
към Рая.
Не трябва
да тъжиш,
ако тръгваш
към Небето,
към Ада ли си,
пак добре -
ще си с приятели
в Небитието.
Сега и тук
бъди щастлив,
не плачи,
когато слънцето залезе,
защото
със сълзи в очите
не можеш
да се радваш на звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
