Някога ще си отида...
Някога ще си отида по-напред от този свят,
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи:
лято - капки от росата, зиме - врабешки следи.
И ще вярваш, че ме има! И ще знаеш, че съм с теб!
И скръбта неутишима ще намери своя лек.
И когато вече с друга в парка вечер идваш ти,
двете капки от росата, моля те, недей бърши!
Те са моите две зеници, взрени някъде дълбоко в теб -
не изтривай ми очите, мрак ще падне, черен креп.
Зиме не бърши следите, стъпки врабешки в сняг!
Те ръцете ми са морни, тихо ще те приласкаят пак.
И макар и с друга вече ти да пиеш сладък сок,
моето сърце ще грее, твоята есенна любов!
2000г.
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи:
лято - капки от росата, зиме - врабешки следи.
И ще вярваш, че ме има! И ще знаеш, че съм с теб!
И скръбта неутишима ще намери своя лек.
И когато вече с друга в парка вечер идваш ти,
двете капки от росата, моля те, недей бърши!
Те са моите две зеници, взрени някъде дълбоко в теб -
не изтривай ми очите, мрак ще падне, черен креп.
Зиме не бърши следите, стъпки врабешки в сняг!
Те ръцете ми са морни, тихо ще те приласкаят пак.
И макар и с друга вече ти да пиеш сладък сок,
моето сърце ще грее, твоята есенна любов!
2000г.
© Таня Панайотова All rights reserved.
Много ми допадна спецално идеята за врабчовските следи и росните капки...браво!!!Все така да твориш и занапред 
