ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
4.10.2007 г., 12:38 ч.

Някога ще си отида... 

  Поезия
732 0 9
Някога ще си отида по-напред от този свят,
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи:
лято - капки от росата, зиме - врабешки следи.
И ще вярваш, че ме има! И ще знаеш, че съм с теб!
И скръбта неутишима ще намери своя лек.
И когато вече с друга в парка вечер идваш ти,
двете капки от росата, моля те, недей бърши!
Те са моите две зеници, взрени някъде дълбоко в теб -
не изтривай ми очите, мрак ще падне, черен креп.
Зиме не бърши следите, стъпки врабешки в сняг!
Те ръцете ми са морни, тихо ще те  приласкаят пак.
И макар и с друга вече ти да пиеш сладък сок,
моето сърце ще грее, твоята есенна любов!
                                                             2000г.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??