Когато пред теб застана
с разкъсана черна душа.
Когато видиш кървящата рана,
ще те гледам тихо и ще мълча.
Ти ще видиш през мене простора,
ще чуеш тътен като от гръм.
Ти ще знаеш, че аз не говоря,
ти ще знаеш, че мъртва ще съм.
Не тялом, а духом погинала,
с кървави пръсти и ледно чело.
Пред теб ще е споменът минало,
в някакво странно бледо тяло. ...