Някой още иска да ме зърне
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има
и мечтае нейде в полумрака
шепотът на ледената зима
да стопи. Но времето не чака.
Нищо, че със поглед ме рисува,
щом налее чашата си с вино –
само мен във песните си чува.
Някой търси своята любима.
В тишината нощем ме обича,
сам отрекъл разума в съня си.
Някой още тайно ме обрича
на живот.
Очаквам го в деня си.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
