Някой
Някой още иска да ме зърне
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има
и мечтае нейде в полумрака
шепотът на ледената зима
да стопи. Но времето не чака.
Нищо, че със поглед ме рисува,
щом налее чашата си с вино –
само мен във песните си чува.
Някой търси своята любима.
В тишината нощем ме обича,
сам отрекъл разума в съня си.
Някой още тайно ме обрича
на живот.
Очаквам го в деня си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
