Jan 28, 2024, 8:58 PM

Някой

  Poetry » Love
379 0 0

Някой почука сърцето.
То отвори "врата" за да влезе.
Пусна го там където 
най-съкровеното беше!

 

Вече няма и помен от любов,
няма помен и от щастие!
Някой бе доста суров!
Постара се всичко да разбие!

 

Някой почука душата.

Тя отвори "врата" за да влезе.
Видя, че и там ги няма чувствата.
Няма ги вече!

 

Пусто е, пусто беше!
и в сърцето...и в душата!
Няма ги, няма ги вече
няма ги чувствата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...