Някой ден
Ще отвориш очи някой ден,
далеч ще бъдеш ти,
далеч от мен.
В топла стая, в топъл плен,
а аз ще бъда веч студен.
Ще премине тръпка една
през твоята нежна снага.
Ще отметнеш глава
и нов ден ще поемеш сама.
Прости и прощавай,
За това, че не се обадих.
Не плачи, на тъга не се отдавай -
аз душата си сам извадих.
Бъди щастлива, мила моя!
Спомен запази един.
Мен остави ме на покоя,
на любовта ни бях верен син!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.