Аз бях сама и ти дойде при мене,
протегнах в тъмното ръка,
докоснах те и всичко взе да стене,
не исках да оставам пак сама...
Погледнах в мрака,
но съзрях отново
бленувани от мен мечти.
Оказа се магия този спомен,
далеч от мене беше още ти.
Но зная аз, в света огромен
ще срещна негде любовта
и няма да си просто спомен,
а ще те има тук, сега!
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
