Аз бях сама и ти дойде при мене,
протегнах в тъмното ръка,
докоснах те и всичко взе да стене,
не исках да оставам пак сама...
Погледнах в мрака,
но съзрях отново
бленувани от мен мечти.
Оказа се магия този спомен,
далеч от мене беше още ти.
Но зная аз, в света огромен
ще срещна негде любовта
и няма да си просто спомен,
а ще те има тук, сега!
© Йоана Йосифова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
