Аз бях сама и ти дойде при мене,
протегнах в тъмното ръка,
докоснах те и всичко взе да стене,
не исках да оставам пак сама...
Погледнах в мрака,
но съзрях отново
бленувани от мен мечти.
Оказа се магия този спомен,
далеч от мене беше още ти.
Но зная аз, в света огромен
ще срещна негде любовта
и няма да си просто спомен,
а ще те има тук, сега!
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
