Някой ден, когато се забравим,
няма да си моя.
Няма да съм твой.
И ще боли,
че не ти казах
за мечтите,
за децата,
че те обичам.
И ще боли,
че вече ще си друга,
че ще бъдем други.
И никога не ще се върнем
пак обратно.
Някой ден ще ни боли,
че се забравихме по този начин.
Атанас Николаев
(19-08-2017)
© Атанас Николаев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
