Някой ден ще е... последен...
Не за всички на Коледа се случват чудеса...
- Здравей! Отдавна чакам да се срещнем... -
една жена понечи лекичко да се засмее,
с очи по-тъмни и от черни бездни
погледна другата, изправена пред нея.
Приличаха си двете. Тъжно някак,
еднакво гледаха през миглите очите им.
Различен цвят, дори в различен блясък
по раменете тежко падаха косите им,
но рамената им еднакво нежни бяха,
еднакво горда - тяхната осанка,
еднакви - устните, когато се засмяха,
а по лицата им - една и съща сянка.
- Нима ме чакаш? - се усмихна втората.
Без поздрав скри усмивка и приседна.
- Защо си тук? Защо остави хората? -
и някак с укор първата погледна.
- Седни до мен. Виж, няма полунощ...
Отдавна с никого не съм говорила.
Да поговорим малко в тази свята нощ,
докато и небето е над нас отворено...
... А хората... - гласът ú потрепери. -
До сутринта, ти знаеш, ще празнуват...
Е, може скитник някакъв да ме подири,
когато мраз по вените му затанцува...
... Но хората пък ще са щедри към света
и за безсмъртие поредно ще мечтаят.
Ще търсят Витлеемската звезда
и за пореден път ще припознават Рая...
Как искам да си тръгна, да изчезна.
Умората от тях отдавна ме надви.
Две хиляди години със надежда
очаквам все последните си дни...
- Тежи ти вече всичко!... Но, уви,
не е дошъл часът ти да си тръгнеш.
Тук няма никой, който да те замени,
а и в небето няма как да се завърнеш...
- Така е. Няма. Даже нямам сън,
във който от света да си почина...
От него няма бягство, няма "вън",
и няма накъде да си замина...
От хиляди години съм сред тях,
но тъй и не откриха мойта тайна.
Родих се с първородния им грях...
а още ме наричат спирка крайна.
В сълзата, първата, на Бога се родих,
когато Адът портите отвори,
когато Вечният живот се скри
завинаги във райските простори.
И с тях съм тук - пред техните очи,
защото нося Неговата тайна...
А Бог и силен, плаче със сълзи...
... Дори не съм при тях, да ги наказва.
Но тук не са им нужни... - тя въздъхна. -
ни тази тайна, даже и небесните...
А знаеш ли, когато Той възкръсна,
поисках да остана само в песните,
като лош спомен. И като възмездие...
но не за тях, за другия - от Ада.
Когато в края му изчезна от света им,
това за мен ще е най-светлата награда...
- Разбирам, но светът не е различен
от онзи преди хиляди години,
ако не бе към злото безразличен,
и мен, ти знаеш, нямаше да има.
- Да, зная, но за тях не сме едно,
ти свята си за цялата вселена,
ти носиш винаги за всекиго добро,
а аз съм страшна и... предубедена.
... Как не разбраха толкоз векове,
че всички те еднакви са за мене.
Бил праведник, дете или злодей,
не аз решавам кой от тях да взема.
Дори и как да си отидат от света,
това най-често те сами си го решават...
... Аз не разкъсвам техните тела,
не аз - душите им изпепелявам.
Разбират ли, че аз не стрелям в тях,
че глад не сея по земята плодородна,
че аз не секвам с бомби детски смях
и не убивам рожба първородна...
Не аз заменям мирен ден с война,
омразата им люта не разгарям,
не паля пламъците черни на гнева,
и портите на Ада не разтварям...
Как не разбраха колко гордостта
безсмислена е за последните минути,
как няма смисъл даже от скръбта,
щом воплите на някой са нечути.
... Опитах се да ги направя по-добри,
безсмъртния си дух да съхраняват,
да вярват в светлото на своите души,
безценния живот да уважават.
Опитах се да ги науча на любов,
когато болката сърцето им изгаря,
да се научат да прощават с благослов,
когато този свят в очите им догаря.
Но... както виждаш, не успях!
Не спират и пред мен да се замислят.
Не спират и пред пъкления страх
сърцето си за обич да очистят.
Не съм виновна. Даже и със мен
светът им си остана безсърдечен.
Не съм от Ада, но пък всеки ден
е този ад за мене безконечен...
По-лошо даже - с мен се оправдават
и че животът бил един... последен...
А колко зло сами си причиняват,
когато земното в живота си преследват.
Не аз съм злото. Злото слезе в тях,
но то безсмъртие на може да получи.
Аз трябва само във последния им час
от тялото душата да разлъча...
Ех, хората!... - присви жената рамене. -
косата ми от тях е снежнобяла...
Рисуват ме в картини без лице,
със черен плащ и скелет, вместо тяло...
И ме боли, когато казват, че съм зла,
че съм бездушна, даже безсърдечна.
- Ти Смърт си...
- Да. И няма смърт добра,
когато земният живот преследва вечност...
- Разбирам те. Но нямам чудеса
единствено за теб, сестрице бедна...
Аз... ще се върна в свойте небеса,
но някой ден ще сляза... за последно!...
Нощ коледна е, празнична - земята.
В небето ангелите коледно припяват,
отварят горе портите на небесата,
звездите някак си по-светло засияват.
А на земята, там под северния вятър,
обляна в синкавото Северното сияние,
една самотница размисля над съдбата си
и над човешкото в човешкото страдание,
и за сестра си - другата сълза,
изпратена като звезда преди сина Му,
да сочи пътя, в който всеки към дома
ще се завръща, не повярвал на смъртта Му...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Потреперих и аз...бях там...
Благодаря за удоволствието!
Пиши!!! -
Талант си!БРАВО!!!
-
Благодаря ви!!!
-
Чета ли го за кой ли път, и се прекланям пред перото и мъдростта ти!
Ти си благословена!
Знаеш го! -
НАМЕРИХ ТЕ !!! ЧЕТОХ ТЕ!!! ИСКРЕНА, ИСТИНСКА...ДЪЛБОКО И ОМАЙНО...
-
Няма смислен коментар, след прочита...
Затова само...!!! -
След прочита на този стих се мълчи.
И само мисълта работи...
А чувството е опиянено.
Мога само да те поздравя, Поли! -
няма смърт добра.... поздрав
-
Настръхнах! Дори не знам какво да кажа, но знам какво почувствах, за което - Благодаря!!!
-
Без думи...
-
Каква Харпия си ти Поли...Ти си кълбенце пух от ангелски пера.Погалваш ни.
Благодаря! -
От вчера препрочитам този стих за кой ли път... и ще се връщам тук пак... често...
Поздрав за невероятно силния стих, мъдростта и таланта да кажеш всичко точно по този начин!
Възхитена съм!!! -
... Опитах се да ги направя по-добри,
безсмъртния си дух да съхраняват,
да вярват в светлото на своите души,
безценния живот да уважават.
Опитах се да ги науча на любов,
когато болката сърцето им изгаря,
да се научат да прощават с благослов,
когато този свят в очите им догаря.
Поли, велика си!!! -
Човешката болка е Космос и малка прашинка. Човешката обич е космос и малка прашинка. Зависи от човешкото сърце. Топъл, човешки, красив стих. Благодаря ти, че го споделяш!
Поздрави! -
Боже , колко силни чувства са взривявали сърцето ти , за да ги изразиш по този начин ! Не знам как да ти кажа , с какви думи - страшно много ме развълнува!!! прегръдки от мен !
-
Влязох, за да напиша и аз своето впечатление от творбата ти. Разплака ме. Нямам думи да коментирам повече.
-
Самата ЛЮБОВ е автор на стиха...
ГОЛЯМА СИ!!! -
рядко ми се случва да си глътна думите...
-
Божичко, какъв стих... Поли!!!
-
!!!
Едно от най-добрите неща за мен,които някога съм чела!
Благодаря ти! -
Не мога да те коментирам... и да преглъщам не мога... Жива и здрава, Павли!*
-
великолепно...
и защо ли заплаках...Поли...влезе в душата ми. -
много ми хареса
-
Силен, поучителен стих! Имах нужда да прочета такъв стих! Благодаря ти!
-
Благодаря ти, Поли!
-
Поклон пред таланта ти!
Ти си... неописуема!
Прегръщам те за голямата сила в словата ти!
Миличка*! -
Четох те сутринта, мац. По принцип не обичам дълги стихове, но като се зачетох, не усетих кога стигнах до края. Бъди сигурна, че това е добър показател!
Намерих си някои отговори, които изникнаха от твоя стих. Всъщност няма какво да се обяснявам... благодаря ти за стихотворението! Почувтсвах го по мой си начин!
П.С. За много години! Жива, здрава и все така талантлива да си! -
Ода за Смъртта- влюбена в Живота? Винаги има какво да науча от теб. Целувам ръката, написала този стих. А, може би трябва челото- визитка на толкова истински прозрения.
-
Наистина е епически и много оригинално изписан.
Като цяло си мисля че няма как да не го харесаш. -
епическо,внушаващо,актуално,пробождащо в ляво...,звездно,коледно,тъжно,истинско и много зряло!!!
-
^^^Неповторима си Поли! Много вълнуващ стих! Удоволствие бе да го препрочета.
-
Предпочитам ти поезията!!!
И стига с тази проза!!!
защото обичам да чета стиховете ти!!!!!!!!!
гуш.com -
Целувам ти ръка, Павлине***!
Благодаря! -
Няма думи, които да опишат възхищението ми от тази прекрасна творба!Ще кажа само, че докато четях очите ми се насълзиха...
Много малко са хората, които пишат толкова вълнуващо и трогателно!
Прегръщам те от сърце! -
Благодаря ти и аз, Павли!
Твоите стихове разстърсват, замислят и оставят следи! -
Направо настръхнах... Нямаш представа колко дълго търсих стих, който да ме впечатли тази сутрин... Дано наистина го видят повече хора, за мен лично стихът ти отива в "любими". Благодаря ти!
-
Много мъдър и силен стих! Поезията ти е Вселена от мисли и чувства! Поздрави, Павлина!
-
Великолепно - истинско удоволствие - толкова увлекателна поезия!
Възхищавам ти се! -
Прекрасен е стиха ти и много е поучителен, дано го прочетат много повече хора...
Поздравления!