Няколко невинни драскотини
Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна
и, Боже, опази – с кого?! – все с вълци единаци.
Без ден, без нощ, без сън, без звук и все сама
тя търси любовта по вените на следдъждовните сокаци.
И вижте кучката как само се разхожда денем –
по устните ù сякаш две молитви се целуват,
и сякаш е орисана да бъде вечна по рождение,
и сякаш смърт с живот логично някак е да се римуват.
Да, тя е кучка! Анатема! Тя трябва да умре!
За нея огънят на кладата и бич от сто вършини,
тя цялата е грях и е от камък нейното сърце,
дори и ласката на ножа за нея е една невинна драскотина.
Нощта, в която трябваше луната да роди, подмина,
сега безлунно спят във къщи всички псета.
След залъци любов и няколко невинни драскотини
във ляво камъкът на кучката се пръсна на парчета.
© Даниела All rights reserved.
