Ти на сляпа се усмихваше -
сляпа за чара и красотата в теб.
На глуха песен пееше -
глуха за твоето "Искам с теб!"
Надяваше се куца да те догони
и да те прегърне със счупените си ръце!
Ти молеше тръпка от теб да усети,
тази, с парализираното тяло и сърце!
Някога тя ослепя от гледка жестока.
Някой углуши я с "Мразя те, иди си!"
Превърна в инвалид сърцето й - от болка -
и тя счупи от немилване ръцете си!
Тази някоя едва сега разбира...
прогледнала, когато като нея те направи!
От липсата ти тялото й се превива!
Изгуби те... и нека това тежи на съвеста й!!!
п.п. НЕ ГУБЕТЕ ЛЮБОВТА ЗАРАДИ ЧУЖДИ ГРЕШКИ!!!
© Мария All rights reserved.
Съжалявам, ако не става въпрос само за лирическата, а и за теб самата.
Дано не си преживяла ти тези емоции!!!
Пишеш прекрасно!!!
-за теб!!!