Някъде там, насред пътя ни

Poetry » Other

799 1 2

Нищо ново под капака,

все същите сме си и ние.

Дъждец по покрива ни трака,

като че спомените трие...

Къде изгубихме му края?

Къде бе новото начало?

Животът продължи без време

за нас самите да остави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

3y3ka (Зузка)

Не знам защо, но твоя стих ми повлия много!
Красив е!6+

2007-11-19T22:04:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ха, такааа! Накъде сега ?
На попрището жизнено в средата...тук да си останем.
Много хубаво! С обич.

2007-11-19T20:10:03+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0