Някъде там, насред пътя ни

Поезия » Друга

797 1 2

Нищо ново под капака,

все същите сме си и ние.

Дъждец по покрива ни трака,

като че спомените трие...

Къде изгубихме му края?

Къде бе новото начало?

Животът продължи без време

за нас самите да остави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

3y3ka (Зузка)

Не знам защо, но твоя стих ми повлия много!
Красив е!6+

2007-11-19T22:04:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ха, такааа! Накъде сега ?
На попрището жизнено в средата...тук да си останем.
Много хубаво! С обич.

2007-11-19T20:10:03+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0