Няма
Няма
Няма вечност, нито Рай
всичко е преходно и има край
Няма любов, но има омраза,
която е плъзнала като зараза.
Няма приятели, но има врагове,
които ще те следват в твойте светове.
Няма щастие, всичко е преструвка,
като поредната безжизнена целувка.
Няма да я има душата ти - ще я погубиш,
тук е тялото ти - и него ще изгубиш.
Няма да ти позволя да се смееш,
обричам те да нямаш сили да оцелееш.
Няма да умреш - не заслужаваш,
ще живееш - колкото и да съжаляваш.
Няма да искаш, няма късмет да случиш,
никога нищо даром не ще получиш.
Няма мечти - само тази реалност,
коварна, защото няма никъде вярност.
Няма вяра, но за теб има заблуда,
която ще те прониже като простуда.
Няма светлина - ти я прогони,
а после най-невинно сълза пророни.
Няма да пиеш - ще бъдеш жаден,
защото живота ти на друго е отдаден.
Няма да ми вярваш - лъжа те аз,
по-добре не ме слушай в този час.
Няма повече нищо да ти кажа,
а заради наивността ти ще те накажа.
© Мартин Стоянов All rights reserved.
Браво Марти 
