Няма да питам защо

Вече не боли сърцето,

боли там където бе.

Вече не личи си по лицето,

че влюбена бях в тебе.

Когато ти си тръгна

и остави ме сама,

ти от весело момиче ме превърна

в самотна и изгубена душа.

И кажи сега тази болка как се спира,

ти кажи, нали я причини,

защото и сълзицата напира

в моите празни и безизразни очи.

Къде остана любовта ни

всъщност значение няма.

Ти си тръгна, завинаги

и остави единствено незаздравима рана.

И какво да правя сега?

Смъртоносно ранена съм. 

Може би ще поспя

и сигурно ще те видя в сън.