Вървим далечни... близко се разминахме.
Бе малкото-голямо... нежен стих.
Разказа се, погали ме, подмина ме.
На волята ми тихичко прости...
Нарязах ни... а после ни превързах.
Сам разбираш... колко ме боли.
Нищото съдбите ни завърза.
Знаем... Всичко знаем... и тежи...
Послушах те – изтръгнах си сърцето.
Във кърпичка от спомени тупти...
Друг ще бъде лодка във морето ми,
Друг ще плува... няма да си ти...