Няма да спра
Аз със сърце започнах този стих,
но бял байрак аз няма да развея.
От красотите ти, Родино, пих
и цял живот пред тях ще благовея.
Днес моят стих е пълен със сълзи.
На много километри стискам зъби.
На свойто място камъкът тежи
и само там е сигурен да бъде.
Не ми се скита вече по света,
но отговорност съм поел голяма.
Длъжен съм, защото съм баща.
Пред трудности да коленича, няма.
Стихът е огледало на душа,
която няма примирение с момента.
Аз няма да загърбя честността,
напук на управленски елементи.
Макар далеч, аз вярвам в този ден,
в който справедливост ще изгрее.
Щастието няма цвят за мен!
И със сълзи, пак стихове ще пея.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Днес моят стих е пълен със сълзи.
На много километри стискам зъби.
На свойто място камъкът тежи
и само там е сигурен да бъде."
!!! Ти няма да се предадеш, но тук, у нас, си май сме се предали... и си траем.
Стискай зъби! Дано нещо се промени,... но аз мисля /за себе си/, че няма да го доживея това, което ми кипи отвътре и ... затова вече даже и не ми се пише, защото и през ум не ми е минавало, че деца и внуци ще са по чужбина, а властимащите нищо, ама нищо не правят, за да задържат младите хора в България. Без думи останах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Не ми се скита вече по света,
но отговорност съм поел голяма.
Длъжен съм, защото съм баща.
Пред трудности да коленича, няма."