Аз със сърце започнах този стих,
но бял байрак аз няма да развея.
От красотите ти, Родино, пих
и цял живот пред тях ще благовея.
Днес моят стих е пълен със сълзи.
На много километри стискам зъби.
На свойто място камъкът тежи
и само там е сигурен да бъде.
Не ми се скита вече по света,
но отговорност съм поел голяма.
Длъжен съм, защото съм баща.
Пред трудности да коленича, няма. ...