Няма как да спра!
Няма как да спра да те ревнувам!
Болен съм от твърде тежка болест.
Ден и нощ все гласове дочувам,
чужди ласки виждам как те топлят.
Смъртно съм ранен, от болка стена
под завивките на самотата черна.
Искам пак до тебе да приседна,
нищо, че оказа се неверна.
Мила, някой ден ще те убия,
ще те излежа в зандана мрачен!
Пристрастен съм, няма да го крия,
влюбен съм в погледа ти влажен!
Прегърни ме, даже за последно,
да усетя полъха ти хладен,
усмихни се, всичко е простено -
ти ме лъжеш, аз до смърт те чакам!
© Йордан All rights reserved.
