Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко!
Всичко, дето в ръцете си държа!...
... Не ми се чака, някой да ме заобича!
( Аз, просто искам... неоткъснати цветя!)
Загубила съм се. Посока нямам!
(Ти, недей да спираш! Няма нищо!)
Нито ми се тръгва, нито пък – остава!
Човек навсякъде е сам. С всички.