Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи... 

Към изгрева, по навик, ще погледна,

като птица, щом напуска юг...
В мислите си в скута ти ще седна,
ще си представям, че си тук.

Ще прегръщам спомените наши
и ще целувам страстно самотата.
Мисълта, че те няма, винаги ще ме плаши,
но като че ли привикнах със тъгата...